Но в историята на морските катастрофи Титаник е пълна скука. Нещо от типа на евтин латиноамерикански сапунен сериал. Историята на Мария Целесте обаче, е една от големите загадки на моретата, една от съвременните приказки за призрачни кораби. Разказана от майстор-разказвач, историята как капитан Морхауз от Деи Гация открил Мария Целесте да се носи безцелно край бреговете на Португалия, как на борда й не открили нито една жива душа, но всичко изглеждало сякаш екипажа всеки момент ще се върне, как адмиралтейството организирало процес срещу моряците от Деи Грация и съставило списък от над дузина странни и необясними обстоятелства около призрачния кораб – всичко това може да вдъхнови сънищата на човек за поне седмица.

За тази история се сетих когато чух за открития край бреговете на Австралия катамаран без екипаж. И както изглежда не съм единствения – колкото и да е чудно, част от журналистическото съсловие се е сетило за историята на Мария Целесте. И има защо – най-малкото заради работещите двигатели, а и заради включения лаптоп, за които се споменава в някои репортажи. Днес виждам, че Австралийците са се отказали да търсят екипажа и са ги обявили за удавени. Да споменавам ли, че моряците от Мария Целесте никога не били намерени?

Общо-взето фактът, че история, датираща кажи-речи от зората на корабоплаването, може да се повтори и днес, въпреки развитието на корабоплаването, въпреки съвременните средства за навигация и въпреки великия технически прогрес, с който се бием в гърдите, ме развесели. В крайна сметка ние, човеците сме толкова дребни и незначителни в сравнение със силите които държат и движат Вселената, че великото ни самочувствие на господари на света на моменти ни прави смешни, а на моменти – жалки.

Ето го и въпросът, чийто отговор търсих четвъртък и петък – как да разреша достъп на нашия ентусиаст до въпросните директории, но без да си докарам излишни главоболия? Решение от типа на cpanel е изключено по подразбиране – все пак не сме hosting provider. Първата реакция на всички около мен беше FTP. Но това би означавало още един демон, още един отворен порт, още логове… още главоболия. А и идеята за обяна на пароли по нешифрован канал леко притеснява моя шеф. Друг начин за който се сещам е да отовря достъп по ssh. Услугата и без това вече е налична на машината, макар и скрита зад port knocking. Но лично на мен тази идея ми се нрави още по-малко и от ftp-то.

В крайна сметка реших да използвам нещо, за която само бях чувал – WebDAV. Вярно, че ми трябваше само функционалността на ftp и изобщо не ми беше до distributed authoring & versioning, но пък опитът се очертаваше интересен. Намерих си прилично кратко и достатъчно ясно обяснение какво трябва да направя в gentoo-wiki и се заех да го приведа в действие. Е, наложи се да направя някои козметични промени по отношение на това кое къде се обявява в конфигурационните файлове, но то това си е закономерност. За известно време се опитвах да подкарам нещата с AuthType Digest, но при възникналите усложнения се задоволих и с Auth Type Basic и достъп през SSL режим.

Общо-взето в четвъртъчния следобед нещата работеха, до толкова до колкото можех с davfs да монтирам поделената директория от сървъра. Но и GNOMЕ и Windows категорично отказваха да се свържат със сървъра. Закономерно петъчния ден започна по същия начин. Почти съжалих, че се захванах с WebDAV, когато видях водопада от оплаквания от Web Folders функциите на Windows. Почти навсякъде имаше съвети за справяне с упоритоста на Джама. С изричното добавяне на порт към адреса или добавянето на знака ‘#’ в края на адреса успях да заобиколя глупостта на Windows-а да превръща адреса ‘https://server/share’ в ‘\\server\share’. Но въпреки това продължавах да не успявам да се свържа. Единствено успявах да пълня логовете с грешките, възникващи от опитите на служебния Джам да се свърже с ресурси като ‘_vti_inf.html’ и ‘_vti_bin’.

В петък най-накрая намерих в един относително забутан форум пост от човек, имащ същия проблем като мен. Напълно закономерно проблема ми се оказа тривиален – една наклонена черта. Windows се оказа много чувствителен към обявения път за контейнера в който е зададен ‘DAV On’. В моя случай, контейнера беше ‘<Location /wp-content/>’. Не си спомням защо съм сложил чертата зад името на директорията, но изтриването и позволи на Windows и GNOME да се свържат с ресурса.

В крайна сметка вече имаме отдалечен достъп до wp-content директорията на wordpress, всичко работи със средства налични във всяка съвременна ОС, не се е налагало да пипам защитната стена, да отварям портове и тям подобни гимнастики, дори не съм пускал допълнителни демони, а и шефа е доволен, че нещата минават по шифрован канал. Е, аз не съм съвсем доволен от пустия сертификат на сървъра, но това упражнение ще го проведа някой друг път

Все пак беше неизбежно да има забежка към чалга. Така както за Бай Ганьо е закономерно да си извати лютите чушлета от дисагите, дори да е тръгнал по Европата. Лично аз имам хронична ненавист към подобни музикални и псевдо-музикални стилове и вчерашния концерт направо ми разказа играта. Накрая вече ми се повръщаше щом русата чалгаджийка, която била някаква си звезда и за която аз не бях и чувал до скоро, си отвореше устата да обяснява колко уникални и неповторими били разни други родни звезди, за които също нищо не бях чувал… кой бил с уникален глас, кой бил свръх-техничен, кой блестял с незнам-какво-си. Фала на чалгарите! Вечна признателност! Без тях предполагам България сиурно щеше да е третия свят в музикално отношение.

Във всеки случай аз се бях зарекал да изгледам концерта, та ако някой успее при такъв бенд да изпее чалга, която да не звучи като чалга – да гласувам за него. Поводът обещаваше да е достатъчно солиден, за да направя изключение от правилото си да не гласувам със sms-и за по лев-два всеки. Във всеки случай, Красимира Иванова и Теодор Койчинов си заслужиха поздравленията ми. Стефан Лалчев също успя да се класира в личната ми класация. До някое време изглеждаше сякаш любимеца на всички тийнейджърки е на път да се превърне в големия губещ тази седмица. Все пак Пътов се посправи, къде с пеене, къде с други сценични приоми. Всъщност, като се замисля, то това е май закономерност при чалгата – ако не можеш да докараш дстатъчно добър звук, трябва да компенсираш с визията.

Е, след този експеримент се наложи спешно да компенсирам с по-прилична музика в личната си плейлиста. С удоволствие констатирах, че в Jamendo вече има доста музика за слушане. Да се надяваме, че скоро ще мога спокойно да зарежа комерсиалната музика и да мина на свободна такава. Така както направих с Windows преди време.

Но пък в крайна сметка, нали точно това беше идеята – виртуална памет. Когато нещата в главата ми започнат да заемат прекалено много място – да ги прехвърля някъде преди да са ме побъркали Не всички глупоти с които се сблъсквам се озовават тук. Много от тях ги подминавам, старая се да не ги забелязвам или се опитвам да ги забравя. Има и някои които откровено ме забавляват.

Миналата седмица дойде един човечец и съвсем самоуверено ми заяви, че иска да му запиша копие от сайта на университета на дискета. Самата идея да искаш копие от динамични данни е малко абсурдна, опитах се да му загатна, да му кажа… но той беше твърдо убеден какво иска. Е, какво пък? Не ми плащат да образовам хората – записах му сайта. Малко големичък дойде за дискета, ама успях да го събера на диск

Ден по-късно същият човек се обади, да ми каже, че това което съм му дал не можело да се редактира. Първо нормално е да не можеш да редактираш каквото и да е, записано на cd-rom. Най-малкото, защото това е носител за еднократен запис. Но не това беше проблема на въпросния човечец. Той явно имаше идеята, че на съръвра има публикувани някакви файлове, които аз мога да му дам, той да щракне два пъти върху тях с мишката, те да се отворят в Уърд и той да ги редактира. А после… предполагам си е мислел, че ще стане по обратния ред. Да ама не! Отмина времето на статичните сайтове, а дори тогава идеята да ги редактираш с Уърд беше лоша.

С това, разбира се, проблемите на гория човечец далеч не се изчерпваха. Опита ми да го насоча към метода copy-paste се провали. Той дълбоко вярваше, че използва windows 93 – версия която изобщо нямала такива функции. Лично аз за пръв път чувам за windows 93, а предполагам и от microsoft ще бъдат силно впечатлени, да разберат, че някога са правили подобна система. Защото първата ‘windows операционна система’ на MS беше windows 95. Преди това се използваше операционната система dos, за която microsoft предлагаха графичната среда windows 3.1x като допълнение. А най-идиотското е, че и 95 и 3.11 поддържат системен буфер и метода copy-paste. Не очаквам всеки да знае всички детайли около древните версии на windows, но очаквам поне малко вяра в нас, хората които сме ги ползвали.

Общо-взето човекът, за когото говоря е що-годе представителна извадка за хората, работещи в университета ни, а най-вероятно и за разните държавни агенции и агенцийки. На книга той знае 3 или 4 езика (Български, Шопски, СеСеСеР-ски и по-модният Английски), може да работи с компютър и съотвенто има собствени представи за нещата. Няма значение дали те са прави или криви, дали са от тази петилетка или от по-миналата.

Като се замисля.. май не само държавните служители са на това дередже. Гледайки така наречената „развлекателна индустрия“ и поразиите които прави из нета… май и там доста такива хорица има.

Европейският съюз е като цунами. Чули сме за него, че щяло да има висока вълна, но никой не знае колко висока ще е вълната, нито кога ще дойде. Всеки се е покатерил на някоя палма и само се надява когато вълната дойде, неговата палма да е достатъчно висока, за да не се удави.

Е, вече е януари 2007 и преди дни отпразнувахме подобаващо приемането ни в ЕС. Със сигурност цунамито вече е близо. Колко точно – не се знае. Колко голяма ще е вълната – също. Може да се окаже, че е страшно бедствие, а може да не е и нищо страшно. Във всеки случай, бензина поскъпна и най-вероятно всичко останало ще последва примера му.

Все още не ми е съвсем ясно защо точно сега реших да си сменям компютъра, но фактът си е факт. От две седмици вече работя на toshiba satelite. Не рискувам да кажа, че съм му собственик, защото ще има да си го изплащам доста месеци подред. Междувременно се надявам той да ми служи вярно и безотказно поне докато го изплатя.

Най-малкото историята е показала, че болестите и страданието са неотменима част от живота на тази земя и не могат да бъдат премахнати. Просто не ни е по силите, а и не е здравословно. Ако не умираха хора, тази планета отдавна да се е пръснала по шевовете. Не казвам, че е много хубаво или приятно, но така стоят нещата в този свят. Преди години дядовците и бабите ни са ги мъчили холера и жълтеница. Днес ние се плашим от рак и СПИН. И сигурен сън, че утре, когато ние или нашите деца открием лекарство против СПИН, ще изникне нова още по-ужасна болест от която човечеството да измира.

Колкото до извънземние, всеки който поне малко от малко е поглеждал в най-важната книга съществуваща на тази планета, знае, че хората от SETI са силно заблудени. Търсят в грешната посока. Търсят си го и ще си го намерят. Може и да намерят „извънземните“ които толкова искат да срещнат и може и да им се радват. Ама няма хич да е за добро откритието им.

А днес попаднах на друго писание на „велики учени“. Оказва се, че „Коледа“ било търговска марка и че не била добра. Била твърде старомодна и разединяваща. Затова се налагала промяна. Коледа трябва да стане универсален празник за християни, мюсулмани, будисти, хиндуисти, кришнари и дрОгари и да има нова модерна визия.

Каква е тази мания да се модернизира всичко? Каква е тази мания да се изпразва всичко от съдърание? Поне мога да се успокоявам, че не е нещо ново под слънцето. Още К. С. Луис е писал за изгубената глава от историята на Херодот.

Обновявания 

Обновяванията се оказаха голяма досада. Почти непрекъснато изскачат нови пакети. Графичния инструмент за обновяване на системата се оказа податлив на сровове – ако натоваря системата с някаква задача, докато се проверяват зависимостите за обновените пакети, това почти сигурно означава, че програмата ще се срине. Стане ли това yum и всичките му производни отказват да работят, защото друга програма била работела с базата. Комбинацията от ps и kill в общи линии решава проблема. В по-специални ситуации това може да доведе до не много приятни последици. По подобен начин успях да повредя базата данни за инсталираните пакети. За щастие rpm има опция за генериране на нова база и с просто изтриване на съответните файлове и 15-тина минути усилено чегъртане по диска нещата се оправят.

Обновленията на fedora оставят у мен чувството за тромавост и по-голям обем на изтегляната от мрежата информация. Все пак не съм правил по-точни сравнения и не мога да кажа със сигурност. Със сигурност обаче мога да твърдя, че fedora предлага  много по-чести обновления на софтуера от колкото LTS версията на Ubuntu, която използвах преди. Приятна опция е възможността yum-updated да бъде настроен  автоматично да сваля всички обновления от активните хранилища. Лично аз я открих в кофигурационния файл под /etc и не съм много сигурен дали може да се направи от графичната среда. Във всеки случай тази настойка води до някои не много приятни странични ефекти – системата за управление на пакетите е заключена за дълго време и човек не може да използва yum/yumex, за да (де)инсталира каквото и да е; освен това автоматичното изтегляне заема част от канала за връзка с интернет.

Първият проблем  вероятно ще намали значимостта си след време, когато вече ще съм уточнил софтуера на компютъра и няма непрекъснато да се обръщам към yum.

Вторият проблем може да бъде решен с по-високоскоростна връзка. За нещастие на запад от София някои доставчици на LAN свързаност имат склонност да сумират скоростите за bg peering (32kbps) и international (32kbps) и да рекламират получения сбор като скорост на връзката (64kbps). Цената на това удоволствие се равнява на цената, плащана от софиянци за половин до един мегабит свързаност. В добавка за определен квартал и район има само един възможен доставчик, който гарантира максималните скорости.

SElinux & Samba

Работата в локална мрежа от джамски тип се оказа сериозен препъни камък за fedora. Интеграцията на Sabma с Nautilus се оказва доста проблемна. Първоначално имах пробелми с разглеждането на локалната smb мрежа като цяло. Едно обновление на gnome-vfs реши този проблем, но все още имам трудности с „виждането“ на всички поделени папки. С достъпа до тях няма проблеми. Натискайки Ctrl-L и изписвайки адрес на споделен ресурс Nautilus отваря въпросната папка и мога да работя без проблеми. Но при преглед на определен компютър в мрежата няма гаранции, че споделените ресурси на конкретната машина ще бъдат показани. За сметка на това с Midnight Commander мога да стига до който си компютър искам и да видя която папка пожелая.

Проблемите ми със SElinux дойдоха отново по линия на samba. SElinux е проектиран да защитава компютъра и да дава права на база на контекст. Ако една програма като samba работи в режим „демон“ (т.е. обслучва заявки от потребители по мрежата), тя е потенциално опасна за системата. SElinux блокира всичките и опити да види информация, която не би трябвало да публично достъпна. В това число попадат личните папки на потребителите, конфигурационните файлове на системата и т.н. Това гарантира, че дори в програмата samba да има уязвимост и някой злонамерен, брадясал  и морално пропаднал тип да се възползва от пролуката, той няма да има шанс да навреди на цялата система. Проблемът възниква когато потребител иска да сподели своя папка в smb мрежата. Тъй като става въпрос за лични данни, SElinux по подразбиране отказва достъп. Едно решение е да се смени контекста на всички данни или просто да се изключи SElinux. По-елегантното решение е да се промени конфигурацията на SElinux. Когато за пръв път опитах да направя това не успях. Получи крайно интересната ситуация SElinux да блокира SElinux. Това се промени чак след като системата качи update на selinux-policy. Интересен повод за размисъл е какво е качеството на пакетите които пускат от fedora и защо създават такива проблеми.

Подкарване на допотония скенер

Подкарването на скенера се оказа по-безпроблемно от очакваното. Просто трябвше да разкоментирам upax_pp в настройката на sane. Тъй като скенера работи на паралелен порт този който сканира трябва да е или администратор или скенера да бъде обявен за мрежов и да се използва през loopback. Във форума на fedora има нелоши инструкции за подкарването на umax-а с помощта на xinetd. В сравенение с главоболията, които имах преди години при подкарването на тази щайга, упражнението с Fedora Core 6 си беше направо песен.

Тъй като скенера така или иначе беше обявен за мрежов, направих и опит да сканирам по мрежата. Неуспешен. Оказа, че подобно на ftp sane използва един порт за комуникация и още един за предаване на данните. При моята настройка на защитните стени на двата компютъра нещата не сработиха. Така и не видях възможност за нещо като passive mode, което да накара sane да използва само един порт. Най-вероятно при подходяща игра със iptables може да се постигне що-годе приемлив резултат, но така и нямах време за подобни експерименти.

Диагноза

С две думи – ще живее. Въпреки, че ползването на допълнители софтуерни хранилища е много мътна материя. Въпреки, че не може да се състезава с ubuntu за сърцата на домашните потребители, които традиционно мислят с коремите си и ползват Windows. Въпреки, че с някои от проблемите си не е сред фаворитите за фирмена декстоп ОС, Fedora е (по моему) доста интересна и удобна дистрибуция. Както и обещават от red hat тя е непрекъснат работен проект за изграждане на десктоп от по-корпоративен тип. Смея да твърдя, че в някои отношения fedora ми е много по-симпатична от прехваления debian.