WebDAV

Имаме един ентусиаст в университета, който иска да прави студентски вестник. Първоначално идеята му беше да използва Joomla. Изглежда нещата не сработват както е очаквал и в четвъртък се появи с нова росна-прясна идея – wordpress. Качването на WordPress мина доста гладко и системата тръгна очаквано леко. Проблем се оказа качването на теми и приставки. За мое голямо съжаление в wordpress не видях инструменти за качване на такива благинки, което значи че админа на сървъра (т.е. моя милост) трябва да осигури достъп до файловата система. По някакъв начин.

Fedora Core 6: Ежедневието

След няколко седмици работа мога да кажа, че fedora се държи относително прилично на моя домашен компютър. Създава разбира се усещане за тромавост, но без да води до проблеми при работата. Всъщност нормално е с оглед на хардуера.

Обновявания 

Обновяванията се оказаха голяма досада. Почти непрекъснато изскачат нови пакети. Графичния инструмент за обновяване на системата се оказа податлив на сровове – ако натоваря системата с някаква задача, докато се проверяват зависимостите за обновените пакети, това почти сигурно означава, че програмата ще се срине. Стане ли това yum и всичките му производни отказват да работят, защото друга програма била работела с базата. Комбинацията от ps и kill в общи линии решава проблема. В по-специални ситуации това може да доведе до не много приятни последици. По подобен начин успях да повредя базата данни за инсталираните пакети. За щастие rpm има опция за генериране на нова база и с просто изтриване на съответните файлове и 15-тина минути усилено чегъртане по диска нещата се оправят.

Обновленията на fedora оставят у мен чувството за тромавост и по-голям обем на изтегляната от мрежата информация. Все пак не съм правил по-точни сравнения и не мога да кажа със сигурност. Със сигурност обаче мога да твърдя, че fedora предлага  много по-чести обновления на софтуера от колкото LTS версията на Ubuntu, която използвах преди. Приятна опция е възможността yum-updated да бъде настроен  автоматично да сваля всички обновления от активните хранилища. Лично аз я открих в кофигурационния файл под /etc и не съм много сигурен дали може да се направи от графичната среда. Във всеки случай тази настойка води до някои не много приятни странични ефекти – системата за управление на пакетите е заключена за дълго време и човек не може да използва yum/yumex, за да (де)инсталира каквото и да е; освен това автоматичното изтегляне заема част от канала за връзка с интернет.

Първият проблем  вероятно ще намали значимостта си след време, когато вече ще съм уточнил софтуера на компютъра и няма непрекъснато да се обръщам към yum.

Вторият проблем може да бъде решен с по-високоскоростна връзка. За нещастие на запад от София някои доставчици на LAN свързаност имат склонност да сумират скоростите за bg peering (32kbps) и international (32kbps) и да рекламират получения сбор като скорост на връзката (64kbps). Цената на това удоволствие се равнява на цената, плащана от софиянци за половин до един мегабит свързаност. В добавка за определен квартал и район има само един възможен доставчик, който гарантира максималните скорости.

SElinux & Samba

Работата в локална мрежа от джамски тип се оказа сериозен препъни камък за fedora. Интеграцията на Sabma с Nautilus се оказва доста проблемна. Първоначално имах пробелми с разглеждането на локалната smb мрежа като цяло. Едно обновление на gnome-vfs реши този проблем, но все още имам трудности с “виждането” на всички поделени папки. С достъпа до тях няма проблеми. Натискайки Ctrl-L и изписвайки адрес на споделен ресурс Nautilus отваря въпросната папка и мога да работя без проблеми. Но при преглед на определен компютър в мрежата няма гаранции, че споделените ресурси на конкретната машина ще бъдат показани. За сметка на това с Midnight Commander мога да стига до който си компютър искам и да видя която папка пожелая.

Проблемите ми със SElinux дойдоха отново по линия на samba. SElinux е проектиран да защитава компютъра и да дава права на база на контекст. Ако една програма като samba работи в режим “демон” (т.е. обслучва заявки от потребители по мрежата), тя е потенциално опасна за системата. SElinux блокира всичките и опити да види информация, която не би трябвало да публично достъпна. В това число попадат личните папки на потребителите, конфигурационните файлове на системата и т.н. Това гарантира, че дори в програмата samba да има уязвимост и някой злонамерен, брадясал  и морално пропаднал тип да се възползва от пролуката, той няма да има шанс да навреди на цялата система. Проблемът възниква когато потребител иска да сподели своя папка в smb мрежата. Тъй като става въпрос за лични данни, SElinux по подразбиране отказва достъп. Едно решение е да се смени контекста на всички данни или просто да се изключи SElinux. По-елегантното решение е да се промени конфигурацията на SElinux. Когато за пръв път опитах да направя това не успях. Получи крайно интересната ситуация SElinux да блокира SElinux. Това се промени чак след като системата качи update на selinux-policy. Интересен повод за размисъл е какво е качеството на пакетите които пускат от fedora и защо създават такива проблеми.

Подкарване на допотония скенер

Подкарването на скенера се оказа по-безпроблемно от очакваното. Просто трябвше да разкоментирам upax_pp в настройката на sane. Тъй като скенера работи на паралелен порт този който сканира трябва да е или администратор или скенера да бъде обявен за мрежов и да се използва през loopback. Във форума на fedora има нелоши инструкции за подкарването на umax-а с помощта на xinetd. В сравенение с главоболията, които имах преди години при подкарването на тази щайга, упражнението с Fedora Core 6 си беше направо песен.

Тъй като скенера така или иначе беше обявен за мрежов, направих и опит да сканирам по мрежата. Неуспешен. Оказа, че подобно на ftp sane използва един порт за комуникация и още един за предаване на данните. При моята настройка на защитните стени на двата компютъра нещата не сработиха. Така и не видях възможност за нещо като passive mode, което да накара sane да използва само един порт. Най-вероятно при подходяща игра със iptables може да се постигне що-годе приемлив резултат, но така и нямах време за подобни експерименти.

Диагноза

С две думи – ще живее. Въпреки, че ползването на допълнители софтуерни хранилища е много мътна материя. Въпреки, че не може да се състезава с ubuntu за сърцата на домашните потребители, които традиционно мислят с коремите си и ползват Windows. Въпреки, че с някои от проблемите си не е сред фаворитите за фирмена декстоп ОС, Fedora е (по моему) доста интересна и удобна дистрибуция. Както и обещават от red hat тя е непрекъснат работен проект за изграждане на десктоп от по-корпоративен тип. Смея да твърдя, че в някои отношения fedora ми е много по-симпатична от прехваления debian.

Fedora Core 6: Допълване на инсталацията

Както вече казах, Fedora в май-голяма степен от всички известни ми дистрибуции се доближава до представата ми за бизнес ОС. Това се подкрепя донякъде и от факта, че out-of-the-box липсва поддръжка за такива неща, като MP3, DivX и разни комерсиални драйвери (nVidia, ATI). Не че са рядкост или че нямат място в бизнеса. Просто аз ги свързвам предимно с домашните / лични компютри. Разбира се, причината да ги няма в инсталацията на Fedora далеч не е тази.

Доста прилично ръководство за инсталиране на тези, а и други комерсиални или полу-комерсиални гадости открих на този адрес. В началото бях малко резервиран относно добавянето на хранилища. Преди време успях на два пъти да унищожа тестови инсталации на Fedora Core 5 след подобни експерименти. В последствие установих, че някои хранилища не са като други. Най-малкото научих, че livna е хранилище, подържано от хора, тясно свързани със Fedora, което все пак е някаква утеха. Веднага щом го добавих получих възможност да инсталирам mplayer, vlc, xine, audicious, както и разни кодеци. Проверката с налични легални-до-доказване-на-противното филми и музика не показа никакви грешки или липси.

Извън мултимедията, едно от първите неща които направих след инсталацията беше yum install yumex. Нямам достатъчно силни нерви за силно опростените графични програмки за управление на софтуера, които fedora предлага по подразбиране. Наред с yumex сред спешните задачи се нарежда и инсталирането на шрифтове. Въздържах се от инсталирането на колекцията шрифтове, които традиционно качвам (всичките събирани от сайтове със съмнителна репутация). Вместо това качих този пакет, в който са събрани MS TrueType Fonts.

След известни лутания и експерименти с вграденото във fedora средство за конфигуриране на защитна стена (горе-долу толкова функционално, колкото и това на Windows) и с firestarter разбрах, че от добрия, стар, изпитан shorewall по-добро няма. Версията, която yum ми качи се държи малко странно – всеки път когато стартирам заявява как компилирала нещо… Поведение, което не съм наблюдавал под другите дистрибуции, които съм ползвал и което ще бъде разследвано в скоро време. Въпреки това shorewall прави точно това очаквам. След като настроих защитната стена тя просто заработи. С цената на съвсем малко услилия накарах моя компютър да играе ролята на шлюз в изградената набързо локална мрежа от двата тестови компютъра, свързани с crosslink-нат кабел. Без съмнение shorewall се доказва като един от онези класически инструменти като fetchmail, които така добре запълват своя сегмент, че конкуренцията изглежда смешна.

При инсталирането на flash приставката на браузъра реших да използвам flash версия 9.0, според како е описано в ръководството, за което вече споменах. Всичко изглеждаше добре до момента в който не реших да влезна в cisco.netacad.net с име и парола. След натискане на Enter / Login просто оставах на празна страница. Първоначално обвиних SE Linux и си помислих, че е възможно хората от fedora да са правили оптимизации и да са изхвърлили част от кода, която са сметнали за потенциално опасна и която е нужна на cisco, за да проработи. За целта изтеглих инсталации на почти всички известни ми браузъри за Linux. Разултата си остана същия. Най-накрая ми писна, запретнах ръкави, отворих JavaScript конзолата и намерих къде е ключа от бараката.

Оказва се, че при влизане в cisco.netacad.net, се проверява дали разполагате със flash приставака и дали тя е подходяща. Подходящите версии на flash-а са дефинирани в един двумерен масив, чиито измерения са операционна система и версия на flash plugin. Във въпросния масив не фигурира версия 9.0 на flash за GNU/Linux. Разбира се изтеглих версия 7.x, която е обявена като подходяща, добявих я в plugins директорията на flock и нещата тръгнаха. Междувременно, реших да пусна малък bug report до поддръжката на cisco. Резултата беше трагикомичен, както всъщност можеше и да се очаква. Реакцията беше: минималните системни изисквания, за работа със сайта ни са: Win9x… По долу беше спомената MacOS (какво височайше благоволение) и нито дума за GNU/Linux, UNIX, POSIX или нещо което да напомня за кое да е от тях. Когато получих писмо, подканящо ме да споделя впечатленията си от поддръжката им, не можах да се сръджа да не определя решението им като неадекватно за моя проблем и да им препоръчам голям банер на заглавната страница: Който не иска да си плати рекета на чичо Бил – да се оправя сам.

Най-накрая, дълбоко убеден, че каквото си направиш сам никой друг не може да ти го направи, качих един гаден комерсиален Acrobat Reader с твърдото убеждение, че няма да го използвам. Опитах се да кача knock, но се оказа, че yum не е чувал, за този проект, който обаче е от съществено значение, за достъпа ми до някои машини. За щастие от сайта на проекта предлагат src.rpm файл. Това ми спести писането на knock.spec и можах направо да пристъпя към опреснителния курс по ползване на rpmbuild и разгадавене на мистерии с липсващи хедъри, които предизвикват водопад от съобщения за грешки в конзолата.

За съжаление така и не открих rpm за boinc, а това означава, че ще трябва да мина и опреснителен курс за писане на spec файлове. Също така не можах да изградя и свястна smb връзка между двата тестови компютъра. Част от проблема е и наличието на поне три различни адреса за моя компютър, който играе ролята на шлюз. При това той знае само за два от тях. Решаването на този проблем е отложен за задаващия се уикенд, както и инсталирането на древния скенер. Последното почти никога досега не е ставало от раз и винаги е било съпроводено с най-различни проблеми и главоболия.

Fedora Core 6: Инсталацията

Все още ме мъчи носталгия по добрите стари времена. Спомням си първите си опити с Linux. Експерименти с различни дискетни дистрибуции, като muLinux. Спомням си и първата дистрибуция, която си инсталирах – Red Hat. После я смених за Mandrake и след като доста се разочаровах, преминах към чудния свят на Gentoo. Но годинките се трупат на гърба на домашната ми машинка и компилирането на всяка една програма се превръща в мъчение. Ето защо преминах към Ubuntu, повлиян от една доста тенденциозна статия срещу Red Hat и един малък мой неуспех с Fedora Core 5.

Но ето, че дойде време да инсталирам програмно осигуряване на една машина, с предназначение “за обществено ползване”. Първата ми мисъл беше за Ubuntu, но то е насочено към домашни потребители. Проектирано е да позволява лесно инсталиране и преконфигуриране от всеки потребител на системата. А аз определено не съм прекалено ентусиазиран да разреша на всеки веселяк да си прави каквито експерименти му скимнат. Разбира се всичко подлежи на настройка и ако запретна ръкави ще накарам всеки Linux да се държи както искам. Но напоследък малко съм се разглезил от windows-ите на работата, пък и ми се щеше да си поиграя с новата Fedora.

И ето, че предния уикенд се оказах с два компютъра на които инсталирах Fedora Core 6. Единият е моят собствен – Duron 750MHz, 256MB RAM, 20GB PATA HDD, IDE CD-RW, nVidia GeForce4 MX 440, две мрежови карти – едната на дъното (VIA Rhine) и една отделна (Realtek 2138). Другата машина се оказа интелска – Celeron 2GHz, 512 MB RAM, 80GB PATA HDD, ATI Radeon ???, мрежова карта на дъното (VIA Rhine). В добавка разполагах със стар и изпитан принтер (HP DeskJet 640C) и долнопробен скенер (UMAX Astra 2000P). Малък проблем се оказа интернет връзката, която проклетия ми доставчик е обвързал с MAC адреса на Realtek мрежовата ми карта. Но за това – по-късно.

Без съменение инсталаторът на fedora е един от малкото инсталатори, които ми допадат. Пред него се нарежда само инсталаторът на gentoo (/bin/bash). Това обаче далеч не значи, че Anaconda е перфектен инсталатор. Доста е подреден и изключително интуитивен, но на моменти му липсва функционалност. Преди време се опитах да го ползвам на един PowerEdge 2300 и останах разочарован. Така и не успя да се разбере със SCSI дисковете му. Опознаването на хардуер (в моя случай принтер) изглежда също малко куца. За сметка на това след поне 4 инсталирания на 2-та компютъра видях Anaconda да се зарежда поне по 5 различни начина. Без някакви явни причини за разликата в поведението, Anaconda понякога зареждаше в графичен режим, понякога не. Понякога предполагаше къде да монтира съществуващите LVM томове, понякога – не.

Като цяло Anaconda се представи доста задоволително. За разлика от проверката на инсталационните дискове, предлагана още преди стартирането й. След многократно пусане на тези тестове и малко четене из мрежата, установих, че за да успея да потвърдя годността на определен диск трябва да ползвам опцията “ide=nodma” при стартиране от диска. Дори с използването й, проверката не винаги завършваше с положителен резултат. При това проблема далеч не е моето устройство, тъй като тествах комплекта дискове на поне три различни устройства. Нямам представа как се проверяват дисковете, но със сигурност алгоритъма има нужда от сериозни подобрения.След като в крайна сметка реших, че е безсмислено да се опитвам да проверявам дискове, тъй като половината не минават теста, пристъпих директно към инсталиране. Оказа се, че урутката е била права макар и отчасти – при цялото разтакаване съм успял зверски да надраскам първия диск от комплекта. Останалите дискове обаче си бяха съвсем наред, въпреки предупрежденията, че не “се препоръчва да инсталирате Fedora от този носител”.

Друга странност, вероятно възприета под влияние на Windows, е че се придава някакво специално, почти мистично значение на първото стартиране на новоинсталираната система. При първо стартиране изскача някакъв магьосник, от който се създават потребители, тества се звука и (изненада) потребителя се запознава с лиценза. Не мога да разбера логиката на решението да се показва лицензно споразумение след като fedora вече е инсталирана и зарежда за пръв път. Опитвам се да си представя мазохистичнатаситуация да си форматираш диска, да инсталиаш fedora и след това да откажеш лицензното споразумение… що за глупост!

Недоумение у мен буди и щуротията която се появява вместо стандартен bootsplash – rhgb (red hat graphical boot предполагам). Не мога да кажа, че идея не е добра или минимум интересна, но още много вода има да изтече преди да достигне нивото, което очаквам от подобен инструмент. Едно от най-досадните неща в тази програмка е непрекъснатата промяна на ширината на progress bar-а, което води до отместването на логото на fedora от долния десен ъгъл надясно извън пределите на екрана. Неприятно е и превключването от графичната среда на grub в текстов режим, в който се извеждат съобщенията за зареждане на ядрото и init, последвано от превключване обратно в графичен режим за rhgb. За странно мога да обявя и решението rhgb да се появява само при зареждане, а при изключване/рестартиране да се показва традиционната текстова конзола. Определено има какво още да се желае.

В защита на дистрибуцията трбябва да кажа, че съм впечатлен, че монитора ми (много стар и безумно потъмнял 14″ Gateway) тръгна от раз. Out of the box имах прилично настроен монитор, работещ на 1024×768. Традиционно линуксите опознават тази разделителна способност, но когато се опитат да я ползват монитора ми угасва. Проблема е в interlaced/non-interlaced режимите. Ubuntu въпреки, че разпозна и подкара монитора ми на 1024×768 ми създаде доста главоболия с различния размер на изображението в текстов и в графичен режим. При fedora всичко си тръгна без да се наложи дори да си мръдна пръста. На фона на редактирането на XF86config/xorg.conf на ръка това си е невороятен напредък.

Друго което много ми харесва във fedora е, че това, по скромното ми мнение, е най-линуксарския десктоп, който съм виждал. Повечето дистрибуции, които имат претенции към десктоп сектора (SuSe, Mandriva, Knoppix) наблягат на KDE, който всячески се опитва да имитира Windows. Fedora избира GNOME за основна работна среда и предлага множество графични инструменти, които напълно се интегрират със тази среда. Ubuntu също използва GNOME, но оставя у мен някакво усещане за непълност на решението, заедно с бегли съмнения за увлечения към windows от страна на разработчиците.

Както вече споменах, един от аргументите да преинсталирам двата компютъра беше начинът за придобиване на администраторски привилегии. При Fedora когато обикновен потребител поиска да ползва административен инструмент, бива запитван за администраторската парола. При ubuntu запитването е за паролата на съответния потебител. При домашни компютри и малки мрежи разликата не може да се усети (освен досадата да помниш още една парола), но щом се намеси системен администратор нещата се променят. Не знам дали съм прав, но все си мисля, че щом има администратор, който отговаря за поддръжката, юзърите не би трябвало да имат достъп до административни функции. В това отношение Fedora напълно покрива моите представи за ОС, предназначена за бизнес цели. Особено с възможностите за оторизации от мрежови източници налични още в инсталатора. Да не споменаваме за Fedora Directory Server…

Все пак Fedora е community дистрибуцуя. В нея не се включват програми и технологии, които потенциално нарушават някакви патенти или не са съвсем свобонди. След инсталация мултимедийни възможности са много силно ограничени. Звука е орязан до форматите ogg vorbis и flacc, а видеото – до ogg theora. И докато това е разбираемо и е ясно, че проблема не е технически, а по-скоро идеологически, опознаването на принтера е напълно постижима цел, която обаче Fedora Core 6 някак не успя да постигне. За щастие проблема се оказа тривиален – липсващ пакет (pnm2ppa струва ми се). След като го качих нещата се оправиха и печатащото устройство проработи. В последствие се установи, че hplip услугата, както и няои други качени и включени по подразбиране услуги са си направо излишни. С изключването им обявих инсталациите за завършени и работещи, макар някои функции (най-вече мултимедийните) да ми липсваха.

Подкарването на мултимедията и обновяването се отлагат за следващия уикенд. За този- стига толкова.

M$ + $u$e

В края на миналата седмица попаднах на новината, че Novell и Microsoft са сключили договор за ненападение. Както можеше да се очаква, това нажежи страстите и днес чета всякакви коментари и флеймове. От RIP Red Hat до How Novell crushed Red Hat.

Не вярвам на света да е останал нормален човек, който да вярва, че Стив Балмър е уравновесен човек, който мисли за добруването на човечеството. Стив е Windows фанатик, който периодично изпада в странни състояния на духа (нека не казвам по-тежки думи). Личен фаворит от всичките му хитове е крещенето на “Windows, windows, windows” до скъсване на гласни струни. Както почти всички разумни хора вече са писали – няма бели знамена над централата на MS в Редмънд.

Всъщност най-разумното нещо което прочетох беше статия, за новото оръжие на MS в борбата срещу Линукс – самият Линукс. Макар автора му да не го споменава, аз се сетих за едно проучване на MS за евентуални начини да бъде спрян Линукс. Адвокатите им бяха заключили, че най-сигурното оръжие е самия GPL лииценз. Много хора изказват съмнения до колко споразумението на Microsoft и Novell не нарушава лиценза. Интересно, а?

Колкото до Suse – ами едва ли има линукс дистрибуция, която повече да подхожда на Microsoft. Грамадна, гладна за ресурси, графично ориентирана и всичко се прави с магьосници, които ви “водят стъпка по стъпка през сложния процес на…” каквото там си изберете.

Покрай развихрилите се дебати попаднах на една страничка, която преди не бях виждал и сигурно при нормални обстоятелства не бих открил.

Преди известно време се замислих над това какви програми използвам в ежедневието си. Колко от тях са GNOME-ски и колко са от лагера на KDE. Замислих се над това което виждах у двата лагера. Най-вече в българските общности около тези среди. Резултата беше, че преминах от KDE към GNOME. Не съжалявам много.

Сега се замислям относно дистрибуциите, фирмите и организациите зад тях. Много от тях се стремят да създадат windows десктоп, използвайки foss. Най-яркия пример разбира се, е Suse. Усещам как някакви подобни идеи започват да се прокрадват и в Ubuntu-то което ползвам в момента. Нищо че в началото у него имаше такъв сладък привкус на свобода. Нищо че скоро четох една (по моему силно тенденциозна) статия във FSM за това как Ubuntu щяло да изяде главата на Red Hat.

Всъщност защо е цялата анти-RedHat истерия? Red Hat е компанията, която най-силно защитава бизнес-модела “Linux”. Те са хората, които от край време са давали по едно рамо когато е била застрашена свободата. И освен това мисля, че правят може би най-линуксарската работна среда, която съм виждал (визирам тази на Fedora). Е, пускането на акции според мен беше грешен ход, но явно от другата страна на океана така правят бизнес. Пък и всеки допуска грешки понякога.

Е, въпреки че Fedora-та си има трески за дялане, вчера се престраших и отново я качих на домашния си компютър. Преживелиците по инсталацията ще опиша (надявам се) когато се прибера довечера.