Изненада

Когато получих писмото се изненадах. Не че не беше нормално… далеч по-нормално си беше от съобщението „360 повредени сектора на устройство /dev/sda“. Пък и близко до ума беше, че след като съм написал нещо, може и някой да го прочете. Но уведомлението, че някой е коментирал какво съм писал ми дойде почти като гръм от ясно небе. По това време се тревожех как да вържа една проклета компютърна мрежа за едни крайно неориентирани хора… въобще бях забравил, че съм писла тук, камо ли да си спомням, че и пощенските кодове са ми били в главата.

Цунамито идва

Малко преди Коледа вуйчо ми дойде на гости у нас. Стана въпрос и за евросъюза и нашето приемане. Тогава той даде може би най-точното описание на това, което става в моемента.

Европейският съюз е като цунами. Чули сме за него, че щяло да има висока вълна, но никой не знае колко висока ще е вълната, нито кога ще дойде. Всеки се е покатерил на някоя палма и само се надява когато вълната дойде, неговата палма да е достатъчно висока, за да не се удави.

Е, вече е януари 2007 и преди дни отпразнувахме подобаващо приемането ни в ЕС. Със сигурност цунамито вече е близо. Колко точно – не се знае. Колко голяма ще е вълната – също. Може да се окаже, че е страшно бедствие, а може да не е и нищо страшно. Във всеки случай, бензина поскъпна и най-вероятно всичко останало ще последва примера му.

Все още не ми е съвсем ясно защо точно сега реших да си сменям компютъра, но фактът си е факт. От две седмици вече работя на toshiba satelite. Не рискувам да кажа, че съм му собственик, защото ще има да си го изплащам доста месеци подред. Междувременно се надявам той да ми служи вярно и безотказно поне докато го изплатя.

Всемирната лудост

Лудост е обхванала този свят. Преди време попаднах на една статия, в която ведро ни обясняваха как до стотина години ще можем да подменяме всяка част от тялото си (т.е. да живеем вечно), да общуваме с извънземни (откъде ли ще ги намерим), да обсъждаме времето с животните (те пък кога поумняха толкова), как компютрите ще могат да мислят и да се развиват самостоятелно, а болестите няма да съществуват. Що за утоия!

Най-малкото историята е показала, че болестите и страданието са неотменима част от живота на тази земя и не могат да бъдат премахнати. Просто не ни е по силите, а и не е здравословно. Ако не умираха хора, тази планета отдавна да се е пръснала по шевовете. Не казвам, че е много хубаво или приятно, но така стоят нещата в този свят. Преди години дядовците и бабите ни са ги мъчили холера и жълтеница. Днес ние се плашим от рак и СПИН. И сигурен сън, че утре, когато ние или нашите деца открием лекарство против СПИН, ще изникне нова още по-ужасна болест от която човечеството да измира.

Колкото до извънземние, всеки който поне малко от малко е поглеждал в най-важната книга съществуваща на тази планета, знае, че хората от SETI са силно заблудени. Търсят в грешната посока. Търсят си го и ще си го намерят. Може и да намерят „извънземните“ които толкова искат да срещнат и може и да им се радват. Ама няма хич да е за добро откритието им.

А днес попаднах на друго писание на „велики учени“. Оказва се, че „Коледа“ било търговска марка и че не била добра. Била твърде старомодна и разединяваща. Затова се налагала промяна. Коледа трябва да стане универсален празник за християни, мюсулмани, будисти, хиндуисти, кришнари и дрОгари и да има нова модерна визия.

Каква е тази мания да се модернизира всичко? Каква е тази мания да се изпразва всичко от съдърание? Поне мога да се успокоявам, че не е нещо ново под слънцето. Още К. С. Луис е писал за изгубената глава от историята на Херодот.

Вълчи времена

Захванах се да разпращам cv-та. Практиката показа, че когато си напиша cv и мотивационно писмо по всички правила, резултата е нулев. Когато пренебрегна праволата и пиша с полу-кавгаджийски тон получавам обаждане за интервю в рамките на следващите 5 часа. Що за безумие? Трябва да се разлаеш, за да привлечеш внимание?  Ще ми се да нарека тази цялата история кучешка, но се боя да не обидя най-добрия приятел на човека. А и всъщност това повече напомня на вълчи вой…

Децата на безвремието

Детско насилие е модна тема напоследък. Всички говорят и пишат по темата. Всички дават съвети. Цялата история би напомняла за масова истерия или телевизионен сериал, ако нещата не бяха толкова сериозни и трагични. Последният епизод от драмата е още пресен и включва 15 годишно момче, отряд хирурзи за бързо реагиране и хор на крякащите форумари.

Основното действащо лице – 15-годишното момче е пребито от банда други момчета поради никому неизвестни причини. И под никому имам в предвид точно това – самите биячи изглежда нямат читаво обяснение (какво по дяволите са пушили тия момчета). Тук се намесва отряда хирурзи за бързо реагиране, които самоотвержено се опитват да спасят главния герой, отсранявайки за целта далака му. Епизода завършва с крякащия хор на форумистите, припяващ рефрена „колко беше кубаво при комунизма“, бълващи тиради за подхода на Твърдата ръка, допълнено от спорадични вайкания и извивания „ой, как я докарахме до тук“.

Стряскащо, нали? Не вярвам да е останал в тая държава човек, който да е с всичкия си и да вярва, че това е някакъв единичен случай, че е изолиран инцидент. И ако някой все още не е разбрал, че този проблем не е от вчера или онзи ден, то той спокойно може да бъде наречен сляп идиот. Защото това е с което учителите от основното образование се борят от години. Поне до долкова до колкото функциите им на касетофон, разказващ урока и изпитваща машина го позволяват. Защото правилата които са им наложени не им позвояват да направят повече. А учениците добре знаят това. И се възползват от него. Разказвали са ми как понякога е нужно да влизат по две учителки в час, за да могат да усмирят някак тълпата ученици и да проведат някакъв що-годе учебен час. При това ставаше въпрос не за няко затънтено училище, а за такова в центъра на областен град. Може на някои да не им се вярва, но така стоят нещата.

Министъра на образованието от много време върти една добре заучена реч, че решението било в „по-строги наказания“, „връщане на оценката за поведение“ и пр. и пр. По-строги наказания… що за глупости! Това ще реши проблема толкова, колкото бомбите изсипани над Афганистан и Ирак спряха терористите. В неделя, в седмицата на бързи обороти чух, че някакъв свещеник, с неясен за мен ранг заявил, че решението е във въвеждането на вероучение в училищата. Наистина вярата е нещо което наистина може да помогне. Но тази позиция, в типичен за БПЦ стил, е закъсняла с поне десетина години. И типично по български, дори да бъде претворена в дела, те ще са половинчати, хаотични, несъобразени с аудиторията и поради това безполезни или всичко това накуп.

Казват, че човек се оформял като човек и като характер през първите 7 години от живота си. Това би означавало, че цяло едно поколение, поколението, родено и израстнало в размирните времена след падането на комунизма вероятно е безвъзвратно загубено и опропастено. Тези деца, децата на безвремието, както ги нарича майка ми, са изградили представите си за света въз основа на размирните събития на които са станали свидетели в милата си татковина, въз основа на екшъните и кеча предлагани изобилно по всякакви кабелни и ефирни телевизии, въз основа на безумните латиноамерикански и приравнени на тях сериали, въз основа на 3D shooter-ите. Един ден тези деца ще порастнат и ще трябва те да уреждат нещата в тази държава. Господ да ни е на помощ тогава!