Music Idol и люти чушки

От известно време в ефира се върти български Music Idol. Честно казано до миналата седмица нямах нищо напротив – шоуто си вървеше съвсем прилично. Е, двамата водещи малко не ми пасваха на представата за водещи на такова шоу (нищо лично срещу Иван и Андрей), но това можеше да мине в графата “бели кахъри”.

Все пак беше неизбежно да има забежка към чалга. Така както за Бай Ганьо е закономерно да си извати лютите чушлета от дисагите, дори да е тръгнал по Европата. Лично аз имам хронична ненавист към подобни музикални и псевдо-музикални стилове и вчерашния концерт направо ми разказа играта. Накрая вече ми се повръщаше щом русата чалгаджийка, която била някаква си звезда и за която аз не бях и чувал до скоро, си отвореше устата да обяснява колко уникални и неповторими били разни други родни звезди, за които също нищо не бях чувал… кой бил с уникален глас, кой бил свръх-техничен, кой блестял с незнам-какво-си. Фала на чалгарите! Вечна признателност! Без тях предполагам България сиурно щеше да е третия свят в музикално отношение.

пощенски кодове

Току-що ми се обади едно напористо ОУД, за да ми каже, че пощенския код на университета бил сменен. Новият бил 1797. Не знам каква е разликата между 1756 и 1797 и защо едното следва да смени другото. За мен няма никакъв смисъл. Но за БГ Пощи може и да има. И така: как да проверя какъв наистина е пощенския ни код? Тъй като имам компютър под ръка реших да погледна какво ще каже сайта на БГ пощи. Не очаквах много и бях силно изненадан да видя връзка “Пощенски кодове” още на заглавната страница. Напразни надежди! Както и да го въртях, така и не успях да го накарам да ми каже отговора. За сметка на това попаднах на цени за закупуване и абонамент за базата им данни с пощенски кодове. Цената на цялата база се оказа около пет стотачки или дори хилядарка, ако се намери мазохист, който да иска да си я купи на шльокавица… иначе цената на справката варира от 5 до 20 стотинки на запис. Интересно… Мислех си, че пощенските услуги са публични такива и трябва да са възможно най-достъпни. Е, явно съм се лъгал…. как съм могъл да бъда толкова заблуден

Enough is enough

Зам. ректорът ни извика с шефа. По спешност. Всъщност големите шефове винаги така ни викат. Усмихна ни се човека и благо ни каза, че тая така не може да продължава. “Европа не ни вижда! До първи януари това трябва да се поправи – обикаляйте факултетите да им искате данни на английски” Явно някой западняк пак ги е сдъвкал. До тук нищо необичайно и непознато.

Най-интересното обаче беше, как самоуверено обяви, че трябва да сменим сайта. Сякаш това открай време е била позицията на ръководствот. Да ама не. Още щом ме назначиха, съвсем ясно казаха, че са напълно щастливи и доволни от съществуващата боза. След това същия този зам. ректор дойде и ме скастри, че работя по CMS система. Сега позицията е, че това от край време е била политиката на ръководството. Запитах се дали си вярва и как може да лъже нагло.

Е, тъкмо си помислих за лъжите и последва другия дежурен рефрен. Ще ти увеличим заплатата, така че да отговаря на… по-нататък не слушам. Не знам как изобщо е възможно подобна наглост. Сигурно висшите управленски кадри, подобно на журналистите, не са хора, а човекоподобни примати. Не казвам, че няма да ми увелият заплатата. Ще го направят. Последното подобно увеличеие беше от 6 или 8 лева (преди удръжки) и беше преди около година.

И гледайки това човекоподобно същество осъзнах, че е време за промяна. Същото чувство което изпитвам преди да напусна опредлено работно мяст или след като приключа определена работа. Макар да знам, че за времето в което направих избора да постъпя на сегашното си работно място, изборът ми беше добър, не мога да кажа, че се чувствам удовлетворен. Въпреки че направих това-онова, въпреки че научих туй-онуй, не мога да кажа, че съм доволен от свършеното.

Е, завъртях отново въртележката с изпращането на CV-та. Никога не ме е бивало много на тази игра, но няма как… животът е гаден.

Зелено за хартията…

От няколко дена сутрин се будя с някаква противна реклама, въртяща се по националното радио, в която баща учи сина си как да различава кофите за боклук (или контейнерите или както там предпочитат да ги наричат в рекламата). Залено за хартията, синьо за….

Днес рекламата беше по-различна… или поне нещо което преди съм проспивал. Мъдростта на деня е, че не било “изхвърлям боклука в кофата”, а “прибирам отпадъците в контейнера, за да ги оползотворим” или нещо подобно. Не, не казвам, че разделното събиране на боклука и оползотворяването на отпадъците са нещо лошо. Но не е ли по-добре първо да научим лумпените, съставляващи около 80-90% от населението, какво е кофата за боклук и как се ползва? Да им набием в главите, че като се качат с чашката кафе във влака не трябва 10 минути по-късно да изхвърлят пластмасовата чашка през прозореца.

Докато не направим това, всички кофи и контейнери ще са безполезни. Дори да ги вапцаме във всички цветове на дъгата, нищо няма да се промени – хората ще изхвърлят боклука по улиците. А ако се сетят, че за това се използват кофите-контейнери – изобщо няма и да се замислят за цветове. Просто ще пъхнат торбата в първия възможен отвор и ще продължат с чувство за изпълнен дълг. Нищо, че после някой ще има псува гадното малко човече, с меката китка

Докато не направим това жп спирка Метал ще продължава да заприличва все повече и повече на селско бунище. Или дори по-лошо – на цигански квартал.

Sofia – Pernik via Долно Нанагорнище

Колко ли мозък е нужно да имаш, за да затвориш (почти напълно) международен път без да предвидиш обходен маршрут? Път по който ежедневно пътуват хиляди и по който движението на товарни камиони е толкова интензивно, че се налага да бъдат принудително спирани в пиковите часове. Път по който маса народ отива до работните си места и се прибира обратно по домовете си? Защото не мога да приема, че една табела “пътят е в ремонт”, поставена на два метра преди кръстовището е коректен начин за съобщаване на толкова важна информация. И не мисля, че мижавите указателни табели, насочващи трафика към съседните улички са решение. Защото малките улички по които рейс и ТИР се разминават “на една боя разстояние” и то след като се качат с половината си гуми на бордюра не “обходен маршрут”. А проблема не е от днес. Не е и от вчера. Да нехаеш и да изпитваш професионализма на шофьорите на толкова тежки машини е престъпление!