Пет минути

Пътуването от гара “Захарна фабрика” до Централна гара София отнема около пет минути. Защо отнема толкова много и защо за изминаването на 30 километра на БДЖ са необходими поне 60 минути, не ми се коментира. Това което ме последните няколко дни ми лази по нервите е, как една групичка всяка сутрин става точно когато влака тръгва от “Захарна фабрика” и се залага да пуши точно до вратите на вагона, току в началото на коридора. Пътьом се поздравяват с началник-влака или кондуктора, след което започват да задимяват коридорчето. Наистина не разбирам какво ще им стане ако запалят пет минути по-късно, когато са слезнали от влака. Да не би междувременно да умрат от хронична липса на никотин??

Върви народе възродени

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Не става дума за един друг пост на друг автор. Въпреки, че безумието за което си мися аз днес е почти същото.

Няма да се възмущавам и от фирмите, че гледали просто бързата печалба…. все пак да се мъчат да спечелят възможно най-много пари на гърба на клиентите си е вроден дефект на всички фирми.

Това което тревожи мозъка ми днес е отговора на въпроса “Какво трябва да направи една учителка, когато 13-годишна ученичка я нападне?” За който не знае отговора, той е: да си седи мирно и кротко, защото ако тръгне да се защитава, ще бъде осъдена за малтретиране и посегателство над малолетна. На какво ли учи това училище децата? Какъв урок им преподава учителката с поведението си? Откачено е! Сякаш обществото е издигнало в култ простотията и циганията. Нищо чудно, че чалгата е толкова популярна.

Вчера успях да хвана влака на 6:50. На тръгване от Захарна Фабрика блъснахме човек. Неприятен инцидент, който ни забави с поне час. Много псувни отнесоха железничарите и всичките заслужени, защото както винаги организацията беше никаква, информацията – нулева, а решенията – безумно бавни. Но по-притеснителна от всичко това беше реакцията на хората около мен. Никой не се стресна. Хората бяха отегчени и раздразнени от забавянето, дори ядосани на човека, оказал се под колелата на влака и по възпрепрятствал ги по този начин да се приберат навреме у дома, за да гледат Биг Брадър или един Господ знае какво. Звучи почти като да е от онова произведение на Рей Бредбъри с градусите по Фаренхайт…