Когато получих писмото се изненадах. Не че не беше нормално… далеч по-нормално си беше от съобщението “360 повредени сектора на устройство /dev/sda”. Пък и близко до ума беше, че след като съм написал нещо, може и някой да го прочете. Но уведомлението, че някой е коментирал какво съм писал ми дойде почти като гръм от ясно небе. По това време се тревожех как да вържа една проклета компютърна мрежа за едни крайно неориентирани хора… въобще бях забравил, че съм писла тук, камо ли да си спомням, че и пощенските кодове са ми били в главата.
Но пък в крайна сметка, нали точно това беше идеята – виртуална памет. Когато нещата в главата ми започнат да заемат прекалено много място – да ги прехвърля някъде преди да са ме побъркали 
Не всички глупоти с които се сблъсквам се озовават тук. Много от тях ги подминавам, старая се да не ги забелязвам или се опитвам да ги забравя. Има и някои които откровено ме забавляват.
Миналата седмица дойде един човечец и съвсем самоуверено ми заяви, че иска да му запиша копие от сайта на университета на дискета. Самата идея да искаш копие от динамични данни е малко абсурдна, опитах се да му загатна, да му кажа… но той беше твърдо убеден какво иска. Е, какво пък? Не ми плащат да образовам хората – записах му сайта. Малко големичък дойде за дискета, ама успях да го събера на диск 
Ден по-късно същият човек се обади, да ми каже, че това което съм му дал не можело да се редактира. Първо нормално е да не можеш да редактираш каквото и да е, записано на cd-rom. Най-малкото, защото това е носител за еднократен запис. Но не това беше проблема на въпросния човечец. Той явно имаше идеята, че на съръвра има публикувани някакви файлове, които аз мога да му дам, той да щракне два пъти върху тях с мишката, те да се отворят в Уърд и той да ги редактира. А после… предполагам си е мислел, че ще стане по обратния ред. Да ама не! Отмина времето на статичните сайтове, а дори тогава идеята да ги редактираш с Уърд беше лоша.
С това, разбира се, проблемите на гория човечец далеч не се изчерпваха. Опита ми да го насоча към метода copy-paste се провали. Той дълбоко вярваше, че използва windows 93 – версия която изобщо нямала такива функции. Лично аз за пръв път чувам за windows 93, а предполагам и от microsoft ще бъдат силно впечатлени, да разберат, че някога са правили подобна система. Защото първата ‘windows операционна система’ на MS беше windows 95. Преди това се използваше операционната система dos, за която microsoft предлагаха графичната среда windows 3.1x като допълнение. А най-идиотското е, че и 95 и 3.11 поддържат системен буфер и метода copy-paste. Не очаквам всеки да знае всички детайли около древните версии на windows, но очаквам поне малко вяра в нас, хората които сме ги ползвали.
Общо-взето човекът, за когото говоря е що-годе представителна извадка за хората, работещи в университета ни, а най-вероятно и за разните държавни агенции и агенцийки. На книга той знае 3 или 4 езика (Български, Шопски, СеСеСеР-ски и по-модният Английски), може да работи с компютър и съотвенто има собствени представи за нещата. Няма значение дали те са прави или криви, дали са от тази петилетка или от по-миналата.
Като се замисля.. май не само държавните служители са на това дередже. Гледайки така наречената “развлекателна индустрия” и поразиите които прави из нета… май и там доста такива хорица има.
