Пет минути

Пътуването от гара „Захарна фабрика“ до Централна гара София отнема около пет минути. Защо отнема толкова много и защо за изминаването на 30 километра на БДЖ са необходими поне 60 минути, не ми се коментира. Това което ме последните няколко дни ми лази по нервите е, как една групичка всяка сутрин става точно когато влака тръгва от „Захарна фабрика“ и се залага да пуши точно до вратите на вагона, току в началото на коридора. Пътьом се поздравяват с началник-влака или кондуктора, след което започват да задимяват коридорчето. Наистина не разбирам какво ще им стане ако запалят пет минути по-късно, когато са слезнали от влака. Да не би междувременно да умрат от хронична липса на никотин??

Цунамито идва

Малко преди Коледа вуйчо ми дойде на гости у нас. Стана въпрос и за евросъюза и нашето приемане. Тогава той даде може би най-точното описание на това, което става в моемента.

Европейският съюз е като цунами. Чули сме за него, че щяло да има висока вълна, но никой не знае колко висока ще е вълната, нито кога ще дойде. Всеки се е покатерил на някоя палма и само се надява когато вълната дойде, неговата палма да е достатъчно висока, за да не се удави.

Е, вече е януари 2007 и преди дни отпразнувахме подобаващо приемането ни в ЕС. Със сигурност цунамито вече е близо. Колко точно – не се знае. Колко голяма ще е вълната – също. Може да се окаже, че е страшно бедствие, а може да не е и нищо страшно. Във всеки случай, бензина поскъпна и най-вероятно всичко останало ще последва примера му.

Все още не ми е съвсем ясно защо точно сега реших да си сменям компютъра, но фактът си е факт. От две седмици вече работя на toshiba satelite. Не рискувам да кажа, че съм му собственик, защото ще има да си го изплащам доста месеци подред. Междувременно се надявам той да ми служи вярно и безотказно поне докато го изплатя.