Всемирната лудост

Лудост е обхванала този свят. Преди време попаднах на една статия, в която ведро ни обясняваха как до стотина години ще можем да подменяме всяка част от тялото си (т.е. да живеем вечно), да общуваме с извънземни (откъде ли ще ги намерим), да обсъждаме времето с животните (те пък кога поумняха толкова), как компютрите ще могат да мислят и да се развиват самостоятелно, а болестите няма да съществуват. Що за утоия!

Най-малкото историята е показала, че болестите и страданието са неотменима част от живота на тази земя и не могат да бъдат премахнати. Просто не ни е по силите, а и не е здравословно. Ако не умираха хора, тази планета отдавна да се е пръснала по шевовете. Не казвам, че е много хубаво или приятно, но така стоят нещата в този свят. Преди години дядовците и бабите ни са ги мъчили холера и жълтеница. Днес ние се плашим от рак и СПИН. И сигурен сън, че утре, когато ние или нашите деца открием лекарство против СПИН, ще изникне нова още по-ужасна болест от която човечеството да измира.

Колкото до извънземние, всеки който поне малко от малко е поглеждал в най-важната книга съществуваща на тази планета, знае, че хората от SETI са силно заблудени. Търсят в грешната посока. Търсят си го и ще си го намерят. Може и да намерят „извънземните“ които толкова искат да срещнат и може и да им се радват. Ама няма хич да е за добро откритието им.

А днес попаднах на друго писание на „велики учени“. Оказва се, че „Коледа“ било търговска марка и че не била добра. Била твърде старомодна и разединяваща. Затова се налагала промяна. Коледа трябва да стане универсален празник за християни, мюсулмани, будисти, хиндуисти, кришнари и дрОгари и да има нова модерна визия.

Каква е тази мания да се модернизира всичко? Каква е тази мания да се изпразва всичко от съдърание? Поне мога да се успокоявам, че не е нещо ново под слънцето. Още К. С. Луис е писал за изгубената глава от историята на Херодот.

Fedora Core 6: Ежедневието

След няколко седмици работа мога да кажа, че fedora се държи относително прилично на моя домашен компютър. Създава разбира се усещане за тромавост, но без да води до проблеми при работата. Всъщност нормално е с оглед на хардуера.

Обновявания 

Обновяванията се оказаха голяма досада. Почти непрекъснато изскачат нови пакети. Графичния инструмент за обновяване на системата се оказа податлив на сровове – ако натоваря системата с някаква задача, докато се проверяват зависимостите за обновените пакети, това почти сигурно означава, че програмата ще се срине. Стане ли това yum и всичките му производни отказват да работят, защото друга програма била работела с базата. Комбинацията от ps и kill в общи линии решава проблема. В по-специални ситуации това може да доведе до не много приятни последици. По подобен начин успях да повредя базата данни за инсталираните пакети. За щастие rpm има опция за генериране на нова база и с просто изтриване на съответните файлове и 15-тина минути усилено чегъртане по диска нещата се оправят.

Обновленията на fedora оставят у мен чувството за тромавост и по-голям обем на изтегляната от мрежата информация. Все пак не съм правил по-точни сравнения и не мога да кажа със сигурност. Със сигурност обаче мога да твърдя, че fedora предлага  много по-чести обновления на софтуера от колкото LTS версията на Ubuntu, която използвах преди. Приятна опция е възможността yum-updated да бъде настроен  автоматично да сваля всички обновления от активните хранилища. Лично аз я открих в кофигурационния файл под /etc и не съм много сигурен дали може да се направи от графичната среда. Във всеки случай тази настойка води до някои не много приятни странични ефекти – системата за управление на пакетите е заключена за дълго време и човек не може да използва yum/yumex, за да (де)инсталира каквото и да е; освен това автоматичното изтегляне заема част от канала за връзка с интернет.

Първият проблем  вероятно ще намали значимостта си след време, когато вече ще съм уточнил софтуера на компютъра и няма непрекъснато да се обръщам към yum.

Вторият проблем може да бъде решен с по-високоскоростна връзка. За нещастие на запад от София някои доставчици на LAN свързаност имат склонност да сумират скоростите за bg peering (32kbps) и international (32kbps) и да рекламират получения сбор като скорост на връзката (64kbps). Цената на това удоволствие се равнява на цената, плащана от софиянци за половин до един мегабит свързаност. В добавка за определен квартал и район има само един възможен доставчик, който гарантира максималните скорости.

SElinux & Samba

Работата в локална мрежа от джамски тип се оказа сериозен препъни камък за fedora. Интеграцията на Sabma с Nautilus се оказва доста проблемна. Първоначално имах пробелми с разглеждането на локалната smb мрежа като цяло. Едно обновление на gnome-vfs реши този проблем, но все още имам трудности с „виждането“ на всички поделени папки. С достъпа до тях няма проблеми. Натискайки Ctrl-L и изписвайки адрес на споделен ресурс Nautilus отваря въпросната папка и мога да работя без проблеми. Но при преглед на определен компютър в мрежата няма гаранции, че споделените ресурси на конкретната машина ще бъдат показани. За сметка на това с Midnight Commander мога да стига до който си компютър искам и да видя която папка пожелая.

Проблемите ми със SElinux дойдоха отново по линия на samba. SElinux е проектиран да защитава компютъра и да дава права на база на контекст. Ако една програма като samba работи в режим „демон“ (т.е. обслучва заявки от потребители по мрежата), тя е потенциално опасна за системата. SElinux блокира всичките и опити да види информация, която не би трябвало да публично достъпна. В това число попадат личните папки на потребителите, конфигурационните файлове на системата и т.н. Това гарантира, че дори в програмата samba да има уязвимост и някой злонамерен, брадясал  и морално пропаднал тип да се възползва от пролуката, той няма да има шанс да навреди на цялата система. Проблемът възниква когато потребител иска да сподели своя папка в smb мрежата. Тъй като става въпрос за лични данни, SElinux по подразбиране отказва достъп. Едно решение е да се смени контекста на всички данни или просто да се изключи SElinux. По-елегантното решение е да се промени конфигурацията на SElinux. Когато за пръв път опитах да направя това не успях. Получи крайно интересната ситуация SElinux да блокира SElinux. Това се промени чак след като системата качи update на selinux-policy. Интересен повод за размисъл е какво е качеството на пакетите които пускат от fedora и защо създават такива проблеми.

Подкарване на допотония скенер

Подкарването на скенера се оказа по-безпроблемно от очакваното. Просто трябвше да разкоментирам upax_pp в настройката на sane. Тъй като скенера работи на паралелен порт този който сканира трябва да е или администратор или скенера да бъде обявен за мрежов и да се използва през loopback. Във форума на fedora има нелоши инструкции за подкарването на umax-а с помощта на xinetd. В сравенение с главоболията, които имах преди години при подкарването на тази щайга, упражнението с Fedora Core 6 си беше направо песен.

Тъй като скенера така или иначе беше обявен за мрежов, направих и опит да сканирам по мрежата. Неуспешен. Оказа, че подобно на ftp sane използва един порт за комуникация и още един за предаване на данните. При моята настройка на защитните стени на двата компютъра нещата не сработиха. Така и не видях възможност за нещо като passive mode, което да накара sane да използва само един порт. Най-вероятно при подходяща игра със iptables може да се постигне що-годе приемлив резултат, но така и нямах време за подобни експерименти.

Диагноза

С две думи – ще живее. Въпреки, че ползването на допълнители софтуерни хранилища е много мътна материя. Въпреки, че не може да се състезава с ubuntu за сърцата на домашните потребители, които традиционно мислят с коремите си и ползват Windows. Въпреки, че с някои от проблемите си не е сред фаворитите за фирмена декстоп ОС, Fedora е (по моему) доста интересна и удобна дистрибуция. Както и обещават от red hat тя е непрекъснат работен проект за изграждане на десктоп от по-корпоративен тип. Смея да твърдя, че в някои отношения fedora ми е много по-симпатична от прехваления debian.

Вълчи времена

Захванах се да разпращам cv-та. Практиката показа, че когато си напиша cv и мотивационно писмо по всички правила, резултата е нулев. Когато пренебрегна праволата и пиша с полу-кавгаджийски тон получавам обаждане за интервю в рамките на следващите 5 часа. Що за безумие? Трябва да се разлаеш, за да привлечеш внимание?  Ще ми се да нарека тази цялата история кучешка, но се боя да не обидя най-добрия приятел на човека. А и всъщност това повече напомня на вълчи вой…