Enough is enough

Зам. ректорът ни извика с шефа. По спешност. Всъщност големите шефове винаги така ни викат. Усмихна ни се човека и благо ни каза, че тая така не може да продължава. „Европа не ни вижда! До първи януари това трябва да се поправи – обикаляйте факултетите да им искате данни на английски“ Явно някой западняк пак ги е сдъвкал. До тук нищо необичайно и непознато.

Най-интересното обаче беше, как самоуверено обяви, че трябва да сменим сайта. Сякаш това открай време е била позицията на ръководствот. Да ама не. Още щом ме назначиха, съвсем ясно казаха, че са напълно щастливи и доволни от съществуващата боза. След това същия този зам. ректор дойде и ме скастри, че работя по CMS система. Сега позицията е, че това от край време е била политиката на ръководството. Запитах се дали си вярва и как може да лъже нагло.

Е, тъкмо си помислих за лъжите и последва другия дежурен рефрен. Ще ти увеличим заплатата, така че да отговаря на… по-нататък не слушам. Не знам как изобщо е възможно подобна наглост. Сигурно висшите управленски кадри, подобно на журналистите, не са хора, а човекоподобни примати. Не казвам, че няма да ми увелият заплатата. Ще го направят. Последното подобно увеличеие беше от 6 или 8 лева (преди удръжки) и беше преди около година.

И гледайки това човекоподобно същество осъзнах, че е време за промяна. Същото чувство което изпитвам преди да напусна опредлено работно мяст или след като приключа определена работа. Макар да знам, че за времето в което направих избора да постъпя на сегашното си работно място, изборът ми беше добър, не мога да кажа, че се чувствам удовлетворен. Въпреки че направих това-онова, въпреки че научих туй-онуй, не мога да кажа, че съм доволен от свършеното.

Е, завъртях отново въртележката с изпращането на CV-та. Никога не ме е бивало много на тази игра, но няма как… животът е гаден.

Децата на безвремието

Детско насилие е модна тема напоследък. Всички говорят и пишат по темата. Всички дават съвети. Цялата история би напомняла за масова истерия или телевизионен сериал, ако нещата не бяха толкова сериозни и трагични. Последният епизод от драмата е още пресен и включва 15 годишно момче, отряд хирурзи за бързо реагиране и хор на крякащите форумари.

Основното действащо лице – 15-годишното момче е пребито от банда други момчета поради никому неизвестни причини. И под никому имам в предвид точно това – самите биячи изглежда нямат читаво обяснение (какво по дяволите са пушили тия момчета). Тук се намесва отряда хирурзи за бързо реагиране, които самоотвержено се опитват да спасят главния герой, отсранявайки за целта далака му. Епизода завършва с крякащия хор на форумистите, припяващ рефрена „колко беше кубаво при комунизма“, бълващи тиради за подхода на Твърдата ръка, допълнено от спорадични вайкания и извивания „ой, как я докарахме до тук“.

Стряскащо, нали? Не вярвам да е останал в тая държава човек, който да е с всичкия си и да вярва, че това е някакъв единичен случай, че е изолиран инцидент. И ако някой все още не е разбрал, че този проблем не е от вчера или онзи ден, то той спокойно може да бъде наречен сляп идиот. Защото това е с което учителите от основното образование се борят от години. Поне до долкова до колкото функциите им на касетофон, разказващ урока и изпитваща машина го позволяват. Защото правилата които са им наложени не им позвояват да направят повече. А учениците добре знаят това. И се възползват от него. Разказвали са ми как понякога е нужно да влизат по две учителки в час, за да могат да усмирят някак тълпата ученици и да проведат някакъв що-годе учебен час. При това ставаше въпрос не за няко затънтено училище, а за такова в центъра на областен град. Може на някои да не им се вярва, но така стоят нещата.

Министъра на образованието от много време върти една добре заучена реч, че решението било в „по-строги наказания“, „връщане на оценката за поведение“ и пр. и пр. По-строги наказания… що за глупости! Това ще реши проблема толкова, колкото бомбите изсипани над Афганистан и Ирак спряха терористите. В неделя, в седмицата на бързи обороти чух, че някакъв свещеник, с неясен за мен ранг заявил, че решението е във въвеждането на вероучение в училищата. Наистина вярата е нещо което наистина може да помогне. Но тази позиция, в типичен за БПЦ стил, е закъсняла с поне десетина години. И типично по български, дори да бъде претворена в дела, те ще са половинчати, хаотични, несъобразени с аудиторията и поради това безполезни или всичко това накуп.

Казват, че човек се оформял като човек и като характер през първите 7 години от живота си. Това би означавало, че цяло едно поколение, поколението, родено и израстнало в размирните времена след падането на комунизма вероятно е безвъзвратно загубено и опропастено. Тези деца, децата на безвремието, както ги нарича майка ми, са изградили представите си за света въз основа на размирните събития на които са станали свидетели в милата си татковина, въз основа на екшъните и кеча предлагани изобилно по всякакви кабелни и ефирни телевизии, въз основа на безумните латиноамерикански и приравнени на тях сериали, въз основа на 3D shooter-ите. Един ден тези деца ще порастнат и ще трябва те да уреждат нещата в тази държава. Господ да ни е на помощ тогава!

Fedora Core 6: Допълване на инсталацията

Както вече казах, Fedora в май-голяма степен от всички известни ми дистрибуции се доближава до представата ми за бизнес ОС. Това се подкрепя донякъде и от факта, че out-of-the-box липсва поддръжка за такива неща, като MP3, DivX и разни комерсиални драйвери (nVidia, ATI). Не че са рядкост или че нямат място в бизнеса. Просто аз ги свързвам предимно с домашните / лични компютри. Разбира се, причината да ги няма в инсталацията на Fedora далеч не е тази.

Доста прилично ръководство за инсталиране на тези, а и други комерсиални или полу-комерсиални гадости открих на този адрес. В началото бях малко резервиран относно добавянето на хранилища. Преди време успях на два пъти да унищожа тестови инсталации на Fedora Core 5 след подобни експерименти. В последствие установих, че някои хранилища не са като други. Най-малкото научих, че livna е хранилище, подържано от хора, тясно свързани със Fedora, което все пак е някаква утеха. Веднага щом го добавих получих възможност да инсталирам mplayer, vlc, xine, audicious, както и разни кодеци. Проверката с налични легални-до-доказване-на-противното филми и музика не показа никакви грешки или липси.

Извън мултимедията, едно от първите неща които направих след инсталацията беше yum install yumex. Нямам достатъчно силни нерви за силно опростените графични програмки за управление на софтуера, които fedora предлага по подразбиране. Наред с yumex сред спешните задачи се нарежда и инсталирането на шрифтове. Въздържах се от инсталирането на колекцията шрифтове, които традиционно качвам (всичките събирани от сайтове със съмнителна репутация). Вместо това качих този пакет, в който са събрани MS TrueType Fonts.

След известни лутания и експерименти с вграденото във fedora средство за конфигуриране на защитна стена (горе-долу толкова функционално, колкото и това на Windows) и с firestarter разбрах, че от добрия, стар, изпитан shorewall по-добро няма. Версията, която yum ми качи се държи малко странно – всеки път когато стартирам заявява как компилирала нещо… Поведение, което не съм наблюдавал под другите дистрибуции, които съм ползвал и което ще бъде разследвано в скоро време. Въпреки това shorewall прави точно това очаквам. След като настроих защитната стена тя просто заработи. С цената на съвсем малко услилия накарах моя компютър да играе ролята на шлюз в изградената набързо локална мрежа от двата тестови компютъра, свързани с crosslink-нат кабел. Без съмнение shorewall се доказва като един от онези класически инструменти като fetchmail, които така добре запълват своя сегмент, че конкуренцията изглежда смешна.

При инсталирането на flash приставката на браузъра реших да използвам flash версия 9.0, според како е описано в ръководството, за което вече споменах. Всичко изглеждаше добре до момента в който не реших да влезна в cisco.netacad.net с име и парола. След натискане на Enter / Login просто оставах на празна страница. Първоначално обвиних SE Linux и си помислих, че е възможно хората от fedora да са правили оптимизации и да са изхвърлили част от кода, която са сметнали за потенциално опасна и която е нужна на cisco, за да проработи. За целта изтеглих инсталации на почти всички известни ми браузъри за Linux. Разултата си остана същия. Най-накрая ми писна, запретнах ръкави, отворих JavaScript конзолата и намерих къде е ключа от бараката.

Оказва се, че при влизане в cisco.netacad.net, се проверява дали разполагате със flash приставака и дали тя е подходяща. Подходящите версии на flash-а са дефинирани в един двумерен масив, чиито измерения са операционна система и версия на flash plugin. Във въпросния масив не фигурира версия 9.0 на flash за GNU/Linux. Разбира се изтеглих версия 7.x, която е обявена като подходяща, добявих я в plugins директорията на flock и нещата тръгнаха. Междувременно, реших да пусна малък bug report до поддръжката на cisco. Резултата беше трагикомичен, както всъщност можеше и да се очаква. Реакцията беше: минималните системни изисквания, за работа със сайта ни са: Win9x… По долу беше спомената MacOS (какво височайше благоволение) и нито дума за GNU/Linux, UNIX, POSIX или нещо което да напомня за кое да е от тях. Когато получих писмо, подканящо ме да споделя впечатленията си от поддръжката им, не можах да се сръджа да не определя решението им като неадекватно за моя проблем и да им препоръчам голям банер на заглавната страница: Който не иска да си плати рекета на чичо Бил – да се оправя сам.

Най-накрая, дълбоко убеден, че каквото си направиш сам никой друг не може да ти го направи, качих един гаден комерсиален Acrobat Reader с твърдото убеждение, че няма да го използвам. Опитах се да кача knock, но се оказа, че yum не е чувал, за този проект, който обаче е от съществено значение, за достъпа ми до някои машини. За щастие от сайта на проекта предлагат src.rpm файл. Това ми спести писането на knock.spec и можах направо да пристъпя към опреснителния курс по ползване на rpmbuild и разгадавене на мистерии с липсващи хедъри, които предизвикват водопад от съобщения за грешки в конзолата.

За съжаление така и не открих rpm за boinc, а това означава, че ще трябва да мина и опреснителен курс за писане на spec файлове. Също така не можах да изградя и свястна smb връзка между двата тестови компютъра. Част от проблема е и наличието на поне три различни адреса за моя компютър, който играе ролята на шлюз. При това той знае само за два от тях. Решаването на този проблем е отложен за задаващия се уикенд, както и инсталирането на древния скенер. Последното почти никога досега не е ставало от раз и винаги е било съпроводено с най-различни проблеми и главоболия.

Върви народе възродени

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Не става дума за един друг пост на друг автор. Въпреки, че безумието за което си мися аз днес е почти същото.

Няма да се възмущавам и от фирмите, че гледали просто бързата печалба…. все пак да се мъчат да спечелят възможно най-много пари на гърба на клиентите си е вроден дефект на всички фирми.

Това което тревожи мозъка ми днес е отговора на въпроса „Какво трябва да направи една учителка, когато 13-годишна ученичка я нападне?“ За който не знае отговора, той е: да си седи мирно и кротко, защото ако тръгне да се защитава, ще бъде осъдена за малтретиране и посегателство над малолетна. На какво ли учи това училище децата? Какъв урок им преподава учителката с поведението си? Откачено е! Сякаш обществото е издигнало в култ простотията и циганията. Нищо чудно, че чалгата е толкова популярна.

Вчера успях да хвана влака на 6:50. На тръгване от Захарна Фабрика блъснахме човек. Неприятен инцидент, който ни забави с поне час. Много псувни отнесоха железничарите и всичките заслужени, защото както винаги организацията беше никаква, информацията – нулева, а решенията – безумно бавни. Но по-притеснителна от всичко това беше реакцията на хората около мен. Никой не се стресна. Хората бяха отегчени и раздразнени от забавянето, дори ядосани на човека, оказал се под колелата на влака и по възпрепрятствал ги по този начин да се приберат навреме у дома, за да гледат Биг Брадър или един Господ знае какво. Звучи почти като да е от онова произведение на Рей Бредбъри с градусите по Фаренхайт…

Зелено за хартията…

От няколко дена сутрин се будя с някаква противна реклама, въртяща се по националното радио, в която баща учи сина си как да различава кофите за боклук (или контейнерите или както там предпочитат да ги наричат в рекламата). Залено за хартията, синьо за….

Днес рекламата беше по-различна… или поне нещо което преди съм проспивал. Мъдростта на деня е, че не било „изхвърлям боклука в кофата“, а „прибирам отпадъците в контейнера, за да ги оползотворим“ или нещо подобно. Не, не казвам, че разделното събиране на боклука и оползотворяването на отпадъците са нещо лошо. Но не е ли по-добре първо да научим лумпените, съставляващи около 80-90% от населението, какво е кофата за боклук и как се ползва? Да им набием в главите, че като се качат с чашката кафе във влака не трябва 10 минути по-късно да изхвърлят пластмасовата чашка през прозореца.

Докато не направим това, всички кофи и контейнери ще са безполезни. Дори да ги вапцаме във всички цветове на дъгата, нищо няма да се промени – хората ще изхвърлят боклука по улиците. А ако се сетят, че за това се използват кофите-контейнери – изобщо няма и да се замислят за цветове. Просто ще пъхнат торбата в първия възможен отвор и ще продължат с чувство за изпълнен дълг. Нищо, че после някой ще има псува гадното малко човече, с меката китка

Докато не направим това жп спирка Метал ще продължава да заприличва все повече и повече на селско бунище. Или дори по-лошо – на цигански квартал.