Вече няколко пъти се въодушевявам от идеята да отпочна блог. N на брой пъти. И точно n брой пъти не успявам. Дойде време за опит n+1. Подозирам, че и той няма да просъществува дълго. Причини – бол. Но ето, че въпреки всичко отново пиша. Просто имам нужда да прехвърля някъде част от мислите в главата си. Във някаква виртуална памет.
А какво ме вълнува? Много неща. Точно в момента например се вълнувам от една малка телефонна централа, чийто модел (Panasonic KX-TA 616) все забравям. Или по-точно как мога да я свържа едновременно към БТК (все пак трябва да могат да я избират от градски телефон) и към някаква VoIP услуга, която да осигурява по-ниски цени от проклетия монополист. Първото което ми изплува в главата беше asterisk, но той явно е софтуерен вариант на телефонна централа. Собственикът на хардуера спомена популярната думичка skype. Лично аз крайно не одобрявам подобни комерсиални услуги – все пак още имам проблем, когато се опитват да ми изпращат съобщение по кюто, а аз съм offline. Да не говорим, че всички известни ми шлюзове за свързване на BPX към skype искат Windows. Ужас! Не съм сигурен и как и в каква степен бих могъл да насочвам определени разговори към определена външна линия. Вероятно щеше да е от полза ако си бях имал преди работа с телефонни централи. Веороятно и потребителското ръководствоби било от помощ. Защо не е доставено с хардуера е отвъд възможностите ми да разбера. За щастие днес открих ръководството на централката в нета. Само ще трябва да си стегна руския 
Мъдруването по странни и непривични за мен проблеми не е единственото ми хоби. Но за останалите ще разказвам друг път.
