Лудост

Спомням си как преди време попаднах на някаква анимация за малки деца, в която се показваше ферма с различните животни в нея. Типично за този холивудски жанр хора нямаше никъде, но пък животните танцуваха и припяваха демонстрирайки пасторална идилия. Това което ме впечатли беше един момент в който някой неграмотник беше пъхнал прасета да пушат пури в барака (демек кочина) с надпис „пушено свинско“ на вратата. Е, аз не намирам за нито за нормална, нито за забавна идеята. Какво следва Прасетата сами да се заколят и да си овесят бутовете в килера?

Но ето че нещо подобно се случва в заобикалящия ме свят. След лудостта „цар – премиер; комунист – президент“, днес видях и как хора, наричащи себе си „десни“ и „демократи“ гласуваха за комунист… пардон социалист :~(

Все повече ми допада идеята да си изберем фикус за президент. Имаше някаква предизборна реклама на тема „защо не трябва да избираме фикус за президент“. Всяка сутрин ми лазеха с нея по радиото. Доста време мина докато един приятел ми обясни за какво точно иде реч. Или по-точно докато ми разкаже как във великата Америка едни майтапчии искали да регистрират фикус за последните президентски избори. Честно казано и американците май е трябвало да предпочетат фикуса. Като гледам какви ги надроби храста…

На фона на това все повече лапетии се сдобиват с право да гласуват. И се поддават на политагитация от една партия, която има 100 годишна история, но няма нищо общо с онази партия, която е упралявала 45 години. (*&^&^%&^$&^%$#&%$) То и аз не съм закачил много от комунизма, но и това което съм закачил ми стига.

Накратко – имам чувството, че този свят се побърква. И някой ден ще успее да се самоунищожи. Сигурно е. Не защото аз така си мисля, а защото Някой го е предвидил много преди аз да го осъзная. Тази цивилизация е обречена…

---

PS. Я да позная следващата стъпка в развитието на българската национална лудост каква ще е… май вече е описана в статия тук.

Расник

Добрите стари времена

Липсват ли ви старите дни, когато мъжете бяха истински мъже и сами си пишех драйверите за устройствата

Този неточен цитат от оригиналното изявление на Линус за създаването на Linux ядрото ми се върти из главата през последните дни. Обзело ме е малко носталгично настроение (допълнено от известна доза съжаление, че не отидох да гласувам за човека, който си струваше да спечели). И точно в този дух се отдадох на инсталиране на windows-и.

На работата си имаме цяла зала с Pentium и 486, които са предвидени за студентите да си проверяват пощите и които друго освен Win95 не могат да подкарат. Всичките до един са в плачевно състояние. Днес двете колежки преинсталираха един от тях и си загубиха доста време в опити да подкарат мрежовата карта. А мрежовата карта е жизнено важна, тъй като cd-та няма и е най-удачно всичко без операционната система да се качва по мрежата.

По някое време след обяд и аз се присъединих към колежките, за да видя в какво се бяха забъркали. Оказа се windows dll hell. След като Linux дистрибуциите така ме разглезиха с инструментите си за управление на софтуер, направо се зарадвах да видя как ДжамОС се опитва да инсталира библиотека, която не е налична нито в инсталацията на Windows, нито на дискетата с драйверите. Естествено намерих файла, сложих го където трябва и нещата тръгнаха.

Но като се замисля само колко път е изминало малкото пингвинче… Едно време почти всичко по Линукса беше проблем – кирилицата, офис-пакета, връзката към интернет през модем… Днес почти всичко работи out of the box. Е, модемите все още са проблем, освен ако не сте склонни да плащате на компания като linuxant. Всъщност все по-често и по-често попадам на комерсиален софтуер за Линукс. Преди няколко месеца ме изпратиха на някакво обучение на IBM за Линукс. Оказа се демонстрация на техен комерсиален софтуер. Не че софтуера беше лош. Поне Lotus ми хареса, макар да не разбрах каква е тази мания да се пише на Java.

Днес ми се прииска да си поиграя с настройките на x.org. Има някакво разминаване в размерите на картината при X и размера на текстовите конзоли. Мислех да използвам xorgcfg или xvidtune. Втората от тези урутки я намерих, но първата упорито липсваше. Бързо търсене из форумите показа, че не само аз съм учуден от липсата й. Помощната информация на сайта на ubuntu гласеше: ползвайте dpkg-reconfigure. Не мога да не се съглася с един постинг от форума на Ubuntu, в който се казваше, че най-готините малки рограмки биват изхвърляни, за да бъдат включени техните функции в някоя голяма и тежка програма от типа с който са свикнали потребителите на windows.

Бавно Linux се превръща в Windows. Интересно какво ще се случи с хората с грамотност над нивото на средния (l)user на Windows, дочул че Linux е супер стабилен и тръгнал да си качва SuSe. Е, надявам се, че и след комерсиализацията на Линукс ще останат достатъчно фенове на gentoo и slackware.

Showtime

Ако не го бях седнал да гледам новините по телевизията сигурно нямаше и да го осъзная. Днес бил изборен ден – избирали сме президент. Не че има кой знае какъв избор. Трима значими кандидати – Първанов, Беронов и Сидеров. Бих глаувал за Беронов, но той се очертава като аутсайдер. Десните партии, който се нароиха страшно много напоследък не могат да се разберат помежду си и от това пострада общата им кандидатура. Може би можеха да оправят нещата с подходяща рекламна (т.е. предизборна) кампания, а може би – не. Но всички рекламни кампании бяха вяли и безинтересни.

Сидеров и Първанов се очертават като отиващи на балотажа. За всеки здравомислещ човек е ясно, че не бива да бъде допуснато Сидеров да спечели. Но дали цената не е малко височка? Лично аз не бих гласувал за комунист. Имам своите си аргументи за това. Да не споменавам, че цялата кампания на Първанов беше малко арогантно-надменна. Не обичаше да влиза в дебати, предполагам опитвайки се да създаде впечатление, че е много над останалите кандидати. Крайно некоректен беше и начина по който цялото правителство търчеше да открива макистрали, заводи и чешмички в подкрепа на неговата кампаня. Посланието му („Президентът на всички българи“) пък направо ме вбеси, защото той е всичко друго, но не и моят президент.

На фона на всичко това драскащо-бръщолевещата гилдия на журналистите в България реши да си придаде важност и същевременно да спечели малко точки пред конкурентите. Извънредни новини има на всеки час по почти всички електронни медии. След централните новини (т.е. в осем вечерта) всички основни ефирни телевизии са планирали специални студиа с участието на какви ли не политолози, стъкмистици, комедианти, шутове и трубадури. И това за да съобщят резултат, който е ясен от месеци. Всъщност журналистическото племе е толкова екзалтирано, че още по обед открих междинни резултати (ако не ме мързеше толкова можеше и по-рано ) маскирани като прогноза за времето („на Позитано е около 50 градуса…, а на останалите места из столицата температурите едва достигат един градус“) и музикални класации.

Но не. Нямам никакви намерения да гледам тези шутове по телевизията. Слава Богу, намери се една ефирна телевизия, която да не е заразена от изборната треска и която да пусне състезанието от F1 наживо. Последното състезание за сезон 2006. Последният старт на Шумахер. Според както твърдят мнозина – последният старт в който ще се реши спора за световната титла между Алонсо и Шумахер.

Истината е, че и световния шампион на F1 е ясен, така както е ясен и следващия български президент. Единствения начин Шумахер да вземе титлата е да се случи чудо – Алонсо да отпадне, а Шумахер да спечели състезанието. Подобно развитие наистина е крайно невероятно. Почти колкото Беронов да измести Сидеров на балотажа

Въпреки това старта за Grand Prix на Бразилия обещава значително по-добро шоу от нашенските политици. Сезон 2006 беше всичко друго но не и безинтересен. И това се дължи не само на големия спор между Шумахер и Алонсо. Не само на непрестанните опити на отборите за заобикаляне на наложените им правила, чрез странни технически решения.

Сезон 2006, освен всичко друго, бележи и края на една епоха. Епохата „Шумахер“. Колкото и банално да звучи. Много се изговори и изписа по тази тема. Но истината е, че F1 се променя. Техниката се променя, правилата се променят, появяват се нови лица, нови пилоти, нови таланти. Една от приятните изненади на този сезон беше полякът Кубица. Какво ще постигне той във F1, дали ще бъде следващия Шумахер? Какво ще прави самият Шумахер за в бъдеще и до колко ще остане свързан с F1? Е, това са въпроси на които само времето може да отговори. Нека не се терзаем с тях сега, защото е време за шоу.

Опит n+1

Вече няколко пъти се въодушевявам от идеята да отпочна блог. N на брой пъти. И точно n брой пъти не успявам. Дойде време за опит n+1. Подозирам, че и той няма да просъществува дълго. Причини – бол. Но ето, че въпреки всичко отново пиша. Просто имам нужда да прехвърля някъде част от мислите в главата си. Във някаква виртуална памет.

А какво ме вълнува? Много неща. Точно в момента например се вълнувам от една малка телефонна централа, чийто модел (Panasonic KX-TA 616) все забравям. Или по-точно как мога да я свържа едновременно към БТК (все пак трябва да могат да я избират от градски телефон) и към някаква VoIP услуга, която да осигурява по-ниски цени от проклетия монополист. Първото което ми изплува в главата беше asterisk, но той явно е софтуерен вариант на телефонна централа. Собственикът на хардуера спомена популярната думичка skype. Лично аз крайно не одобрявам подобни комерсиални услуги – все пак още имам проблем, когато се опитват да ми изпращат съобщение по кюто, а аз съм offline. Да не говорим, че всички известни ми шлюзове за свързване на BPX към skype искат Windows. Ужас! Не съм сигурен и как и в каква степен бих могъл да насочвам определени разговори към определена външна линия. Вероятно щеше да е от полза ако си бях имал преди работа с телефонни централи. Веороятно и потребителското ръководствоби било от помощ. Защо не е доставено с хардуера е отвъд възможностите ми да разбера. За щастие днес открих ръководството на централката в нета. Само ще трябва да си стегна руския

Мъдруването по странни и непривични за мен проблеми не е единственото ми хоби. Но за останалите ще разказвам друг път.