Mary Celeste 2

От няколко дена край бреговете на Австралия се развива non-TV реалитито „Мария Целесте 2“. Съмнявам се това да е направило впечатление на много хора. За съжаление, ние, обитателите на тази малка синьо-зелена планета, в последно време сме жертви на небивал досега медиен натиск. Няма да се учудя ако болшинството от хората на улицата посочат потъването на Титаник за най-голямата и забележителна морска катастрофа в историята.

WebDAV

Имаме един ентусиаст в университета, който иска да прави студентски вестник. Първоначално идеята му беше да използва Joomla. Изглежда нещата не сработват както е очаквал и в четвъртък се появи с нова росна-прясна идея – wordpress. Качването на WordPress мина доста гладко и системата тръгна очаквано леко. Проблем се оказа качването на теми и приставки. За мое голямо съжаление в wordpress не видях инструменти за качване на такива благинки, което значи че админа на сървъра (т.е. моя милост) трябва да осигури достъп до файловата система. По някакъв начин.

Music Idol и люти чушки

От известно време в ефира се върти български Music Idol. Честно казано до миналата седмица нямах нищо напротив – шоуто си вървеше съвсем прилично. Е, двамата водещи малко не ми пасваха на представата за водещи на такова шоу (нищо лично срещу Иван и Андрей), но това можеше да мине в графата „бели кахъри“.

Все пак беше неизбежно да има забежка към чалга. Така както за Бай Ганьо е закономерно да си извати лютите чушлета от дисагите, дори да е тръгнал по Европата. Лично аз имам хронична ненавист към подобни музикални и псевдо-музикални стилове и вчерашния концерт направо ми разказа играта. Накрая вече ми се повръщаше щом русата чалгаджийка, която била някаква си звезда и за която аз не бях и чувал до скоро, си отвореше устата да обяснява колко уникални и неповторими били разни други родни звезди, за които също нищо не бях чувал… кой бил с уникален глас, кой бил свръх-техничен, кой блестял с незнам-какво-си. Фала на чалгарите! Вечна признателност! Без тях предполагам България сиурно щеше да е третия свят в музикално отношение.

Отмора

Изненада

Когато получих писмото се изненадах. Не че не беше нормално… далеч по-нормално си беше от съобщението „360 повредени сектора на устройство /dev/sda“. Пък и близко до ума беше, че след като съм написал нещо, може и някой да го прочете. Но уведомлението, че някой е коментирал какво съм писал ми дойде почти като гръм от ясно небе. По това време се тревожех как да вържа една проклета компютърна мрежа за едни крайно неориентирани хора… въобще бях забравил, че съм писла тук, камо ли да си спомням, че и пощенските кодове са ми били в главата.